За качеството на въздуха
Защо чистият въздух е важен?
Чистият въздух е от съществено значение за нашето здраве. Лошото качество на въздуха води до респираторни оплаквания, сърдечно-съдови заболявания, рак и в някои случаи дори преждевременна смърт. Световната здравна организация (СЗО) изчислява, че 90% от хората по света вдишват твърде много замърсители. Чистият въздух е важен за намаляване на въздействието на замърсяването на въздуха върху здравето. Ето защо трябва да ограничим максимално емисиите на замърсяващи вещества.
Качеството на въздуха и климатът са тясно свързани. В крайна сметка източниците на замърсяване на въздуха често са и източници на парникови газове. Предприемането на действия за качеството на въздуха често означава добри новини за климата.
И накрая, растителността също страда от замърсяването на въздуха: твърде много озон намалява растежа на земеделските култури и горите. Голямото снабдяване с азот от въздуха причинява подкиселяване и еутрофикация на почвата и намалява биоразнообразието.
Така че можете спокойно да кажете, че доброто качество на въздуха е важно за здравето на хората, природата и околната среда.
Измерими замърсители
За тези замърсяващи вещества, така наречените замърсители, VMM предлага методи за измерване, с които можете сами да картографирате качеството на въздуха.
фин прах
Праховите частици са смес от много малки частици, които се носят във въздуха. Учените обикновено говорят за PM 10 и PM 2,5 . Това са частиците с размери по-малки от 10 микрометра или 0,01 mm и частиците с размери по-малки от 2,5 микрометра.
Самата природа също произвежда фин прах, например под формата на морска сол или пепел от вулканични изригвания. И все пак хората сами произвеждат по-голямата част от праховите частици. Изгарянето на дърва в печки и камини е най-важният фламандски източник на прахови частици, следван от селското стопанство, градинарството и трафика. Праховите частици причиняват респираторни заболявания като бронхит и в най-лошия случай дори рак на белия дроб. Праховите частици също имат много неблагоприятни ефекти върху сърцето и кръвоносните съдове.
Първичните прахови частици се отделят директно във въздуха. Освен това има и вторични прахови частици, които се създават след химически и физични реакции на газове във въздуха.
Средната дневна концентрация на PM10 от 45 микрограма на кубичен метър (µg/ m3 ) може да бъде надвишена максимум три пъти годишно според СЗО , докато за ЕС това може да бъде надвишено до 35 пъти и говорим за среднодневна стойност концентрация от 50 µg/m 3 .
Само СЗО налага препоръчителна граница на експозиция от 5 µg/m 3 за PM 2,5 , която може да бъде надвишена 25 пъти годишно.
Най-важните източници на първични прахови частици с размер PM 2,5 можете да намерите в инфографика с данни за 2019 г.
Повече информация относно праховите частици можете да намерите на уебсайта на Фламандската агенция по околна среда .
Азотен диоксид
Азотният диоксид е газ, съставен от азот (N) и кислород ( O2 ). Тя възниква, наред с други неща, когато се изгарят изкопаеми горива. Основните източници на азотен диоксид са трафикът, промишлеността и селското стопанство и градинарството. NO 2 играе важна роля в подкисляването и еутрофикацията на екосистемите и в образуването на смог или озон. Азотният диоксид може да раздразни дихателните пътища, причинявайки респираторни заболявания като астма и правейки хората по-податливи на инфекции.
Трафикът причинява около половината от общите емисии на NO 2 във Фландрия. Дизеловите автомобили са особено отговорни за това: това е така, защото дизелът работи с излишък на кислород, което насърчава образуването на азотни оксиди.
За средната годишна стойност както Европейският съюз (ЕС), така и Световната здравна организация (СЗО) използват една и съща гранична стойност от 40 µg/m 3 . СЗО е по-стриктна от ЕС по отношение на пиковите стойности на NO 2 : средночасовата стойност на NO 2 никога не може да надвишава 200 µg/m 3 за СЗО. ЕС позволява този стандарт да бъде превишаван 18 пъти годишно.
Повече информация за NO 2 можете да намерите на уебсайта на Фламандската агенция по околна среда .
сажди
Саждите са известни още като черен въглерод и имат научното съкращение BC („черен въглерод“). Той е част от праховите частици (PM 10 и PM 2,5 ) и се състои главно от частици сажди, които се образуват при непълно изгаряне на горива като дизелово гориво, дърва и въглища.
Под черен въглерод имаме предвид повече или по-малко същото като елементарния въглерод. Учените говорят за черен въглерод, когато измерванията се правят по оптичен начин, т.е. чрез измерване на това колко "черен" е филтърът. Когато измерват по различен начин, обикновено говорят за елементарен въглерод.
Повече информация можете да намерите на уебсайта на Фламандската агенция по околна среда .
Трудни за измерване замърсители
Като гражданин не можете сами да измерите всички замърсяващи вещества. Имате нужда от специални инструменти или анализи в специализирани лаборатории. И все пак тези замърсители също са важни, когато става въпрос за качеството на въздуха.
амоняк
Амонякът ( NH3 ) е безцветен газ, който се състои от водород и азот. Той причинява вторични прахови частици, подкиселяващи и еутрофични отлагания и кара нитратите и металите да попадат в подземните води. Финият прах е вреден за нашето здраве. Подкисляването и еутрофикацията засягат екосистемите и имат отрицателно въздействие върху биоразнообразието.
Селското стопанство, особено интензивното животновъдство, е основният източник на амоняк.
Повече информация за NH 3 можете да намерите на уебсайтовете на Фламандската агенция по околна среда , RIVM или Натура 2000 във Фландрия.
Озоноразрушаващи вещества
Озоновият слой е важна част от атмосферата. Той ни предпазва от най-вредната част от ултравиолетовото лъчение на слънчевата светлина. Няколко вещества, като CFC, HCFC и халони , разграждат този важен слой. В резултат на това по-голяма част от вредните лъчения достигат до земната повърхност. Тази радиация засяга генетичния материал на живота на Земята, което може да доведе до аномалии и рак.
Озоноразрушаващите вещества се намират главно в изолационните материали или като хладилен агент в хладилни, замразяващи и климатични инсталации. Можете също така да ги намерите в пожарогасители и аерозоли. Повече информация можете да намерите на уебсайта на Фламандската агенция по околна среда .
Тежки метали
Тежките метали се срещат естествено в околната среда. Във високи концентрации обаче те са вредни. Обикновено те се разпространяват чрез прахови частици във въздуха и падат на земята под въздействието на гравитацията. Ние вдишваме тези тежки метали или абсорбираме частиците чрез питейна вода или храна, отгледана в градина, където има тежки метали в почвата.
Под тежки метали имаме предвид антимон, арсен, кадмий, хром, манган, желязо, живак, никел, мед, олово и цинк. Последните 4 метала имат най-високи емисии, главно от промишлеността и в по-малка степен от трафика и енергийния сектор.
Повече информация за тежките метали можете да намерите на уебсайта на Фламандската агенция по околна среда .
Zwaveldioxide
Bij de verbranding van fossiele brandstoffen die zwavel bevatten, zoals kolen en aardolie, kan het gas zwaveldioxide (SO2) ontstaan. Zwaveldioxide lost goed op in water en zorgt via zure regen mee voor de verzuring van ecosystemen. Het gas is op die manier niet alleen slecht voor planten, maar tast ook historische monumenten en stenen aan, en doet metalen roesten.
De industrie en raffinaderijen vormen de belangrijkste bron van zwaveldioxide. Daarnaast zorgen ook het verkeer, met de zeescheepvaart op kop, en de verwarming van gebouwen voor een groot deel van de uitstoot.
Meer informatie over SO2 vind je op de website van de Vlaamse Milieumaatschappij.
Ozonafbrekende stoffen
De ozonlaag is een belangrijk onderdeel van de atmosfeer. Het beschermt ons tegen het schadelijkste deel van de ultraviolette straling in zonlicht. Verschillende stoffen, zoals CFK’s, HCFK’s en halonen, breken deze belangrijke laag af. Hierdoor bereikt een groter deel van de schadelijke straling het aardoppervlak. Deze straling tast het genetisch materiaal van het leven op aarde aan, wat tot afwijkingen en kankers kan leiden.
Ozonafbrekende stoffen komen voornamelijk voor in isolatiemateriaal of als koudemiddel in koel-, vries- en airconditioningsinstallaties. Je vindt ze ook in brandblusapparaten en spuitbussen. Meer informatie vind je op de website van de Vlaamse Milieumaatschappij.
Zware metalen
Zware metalen komen van nature in het milieu voor. In hoge concentraties zijn ze echter schadelijk. Meestal verspreiden ze zich via stofdeeltjes in de lucht en vallen onder invloed van de zwaartekracht neer op de grond. We ademen deze zware metalen in, of nemen de deeltjes op via het drinkwater of voedsel gekweekt in een tuin waar zware metalen in de bodem zitten.
Onder zware metalen verstaan we antimoon, arseen, cadmium, chroom, mangaan, ijzer, kwik, nikkel, koper, lood en zink. De laatste 4 metalen kennen de hoogste uitstoot, vooral door de industrie en in mindere mate door het verkeer en de energiesector.
Meer informatie over zware metalen vind je op de website van de Vlaamse Milieumaatschappij.
Диоксини
Диоксините се образуват, когато органичният материал, съдържащ хлор, изгаря непълно. Това явление може да се открие в природата, например по време на вулканични изригвания или горски пожари, както и в човешки дейности. Изгарянето на битови отпадъци или отоплението на сгради са примери за това.
Веществото попада във водата и храната ни чрез въздуха. Диоксините навлизат в тялото ни главно чрез богата на мазнини храна, където се натрупват в нашата мастна тъкан и бавно се разграждат.
Диоксините са вредни за развитието на децата.
Повече информация за диоксините можете да намерите на уебсайта на Фламандската агенция по околна среда.
ЛИСИЦА
Летливи органични съединения (VOC) е сборно наименование на група газообразни вещества. Те се състоят главно от въглеродни и водородни атоми. ЛОС произтичат главно от биологични процеси, въпреки че се създават и изкуствено в индустрии, където нефтът, природният газ или въглищата са основните суровини.
Изпарението, особено на бензиностанциите и в трафика, е основната причина за емисиите на ЛОС. Освен това тези газове попадат във въздуха при използване на разтворители, в рафинерии, при химическо производство, изгаряне и обработка на отпадъци.
Тези вещества често са вредни за нашето здраве и околната среда. Някои летливи органични съединения, като бензен, са канцерогенни или реагират под въздействието на слънчевата светлина, за да образуват озон. Други представляват заплаха за озоновия слой или увеличават парниковия ефект, като метанът.
Повече информация за VOS можете да намерите на уебсайта на Фламандската агенция по околна среда.
Въглероден окис
Въглеродният окис (CO) се създава от непълно изгаряне, където има твърде малко кислород. Това е газ без цвят, вкус и мирис, който е отровен и много опасен. Най-големият риск от отравяне с въглероден окис е у дома в лошо вентилирани помещения със стари отоплителни системи. Газът присъства и в автомобилните изгорели газове и тютюневия дим.
Повече информация за CO можете да намерите на уебсайта на Фламандската агенция по околна среда.
серен диоксид
Изгарянето на изкопаеми горива, съдържащи сяра, като въглища и петрол, може да произведе газа серен диоксид (SO2). Серният диоксид се разтваря добре във вода и допринася за подкисляването на екосистемите чрез киселинни дъждове. По този начин газът е не само вреден за растенията, но и засяга исторически паметници и камъни и причинява ръждясване на металите.
Промишлеността и рафинериите са основният източник на серен диоксид. Освен това трафикът, с водещо морско корабоплаване, и отоплението на сградите също представляват голяма част от емисиите.
Повече информация за SO2 можете да намерите на уебсайта на Фламандската агенция по околна среда.
БИЗНЕС КОСТЮМ
Полицикличните ароматни въглеводороди (ПАВ) увреждат човешката ДНК и следователно са много канцерогенни.
PAH се намират в суровия петрол, въглищата и катрана, наред с други неща. Те избягат, когато изкопаеми горива или биомаса се изгарят в, например, печки на дърва или печки. ПАВ има и в цигарения дим, изгорялото месо и пушените храни. Освен това трафикът (особено дизеловите превозни средства) също е важен източник на определени видове PAH.
Повече информация за ПАВ можете да намерите на уебсайта на Фламандската агенция по околна среда.
POP
Устойчивите органични замърсители (УОЗ) често се срещат в продукти като пестициди или забавители на огъня. Те са вещества, които се разграждат много бавно или се преобразуват от химични, биологични или други процеси в природата. В резултат на това те остават в нашата среда за дълго време и често пътуват на по-големи разстояния. Те попадат в хранителната верига чрез дъждовната вода и тялото ни ги абсорбира. УОЗ са особено вредни за човешкото здраве и околната среда.
Диоксините, ПАВ и ПХБ всъщност са УОЗ.
Повече информация за УОЗ можете да намерите на уебсайта на Фламандската агенция по околна среда.
POP
Persistente organische polluenten (POP’s) zitten vaak in producten als pesticiden of brandvertragers. Het zijn stoffen die zeer traag afbreken of omgezet worden door chemische, biologische of andere processen in de natuur. Hierdoor blijven ze lange tijd aanwezig in ons leefmilieu en reizen ze ook vaak over langere afstanden. Via regenwater belanden ze in de voedselketen en neemt ons lichaam ze op. POP’s zijn bijzonder schadelijk voor de volksgezondheid en voor het milieu.
Dioxines, PAK’s en PCB’s zijn in feite POP’s.
PAK
Polycyclische aromatische koolwaterstoffen (PAK’s) beschadigen het menselijk DNA en zijn daardoor erg kankerverwekkend.
PAK’s komen onder andere voor in ruwe olie, kolen en teer. Ze ontsnappen bij het verbranden van fossiele brandstoffen of biomassa in bijvoorbeeld houtstoven of kachels. Ook in sigarettenrook, aangebrand vlees en bij gerookte etenswaren zitten PAK’s. Daarnaast vormt het verkeer (vooral dieselvoertuigen) ook een belangrijke bron voor bepaalde soorten PAK’s. De bekendste en meest kankerverwekkende PAK is benzo(a)pyreen, afgekort als BaP. De metingen en regelgeving leggen daarom ook vooral de nadruk op deze stof.
Meer informatie over PAK’s vind je op de website van de Vlaamse Milieumaatschappij.
Poly- en perfluoralkylstoffen (PFAS)
Poly- en perfluoralkylstoffen (PFAS) zijn water-, vuil-, en vetafstotend en bestand tegen hoge temperaturen. Daarom worden ze veel gebruikt in een brede waaier aan industriële toepassingen en consumentenproducten zoals antiaanbakpannen of smeermiddelen. PFAS komen vooral in het milieu terecht via productieprocessen en de verwerking van afvalstromen, en tot 2010 ook via de bestrijding van branden. Eens in het milieu breken PFAS erg traag af. Uiteindelijk belanden ze in de voedselketen en neemt ons lichaam ze op. Ook daar breken ze erg traag af en stapelen ze zich dus op. De gezondheidseffecten variëren naargelang de dosis en soort PFAS in het lichaam en zijn doorgaans van chronische aard. De voornaamste effecten zijn de verstoring van de immuniteit, hormoonbalans en leverfunctie, alsook de verhoging van het risico op kanker en obesitas. Vanwege de schadelijkheid, persistentie en overvloedig gebruik van PFAS is het meten daarvan van groots belang want op die manier kunnen er doelgerichte maatregelen genomen worden om emissies te beperken.
Meer informatie over PFAS vind je op de websites van de Vlaamse Milieumaatschappij en de Vlaamse Overheid.